Добри и лоши бактерии

Рядко мислим за бактериите като нещо добро, особено когато става 
дума за тялото ни. По-скоро сме склонни да ги атакуваме с разнообразни оръжия от днешното ежедневие - антибактериални сапуни, кърпички, дезинфектанти.

Много от бактериите, които живеят в и по нас, не само не са вредни 
за човека, а напротив, помагат на организма за най-различни процеси, протичащи в него. Чревната ни микрофлора представлява милиарди бактерии, които живеят в храносмилателната ни система и имат ролята на защитна бариера. Между тях има както добри така и вредни за нас организми. За да изпълняват тази защитна роля, микроорганизмите живеещи в нас трябва да поддържат определен баланс помежду си, който е в основата на нашето здраве.

Също така сме разработили широка гама от антибиотици, които представляват лекарства, предназначени да убиват бактериите, които ппричиняват болести. В опитите си да се отдалечим от болестотворни агенти, ние забравяме, че се отдалечаваме и от полезните организми, с които телата ни са в контакт. Защото бактериите не само са задължителна част от съществуването ни, но и много от тях са доказано полезни за здравето ни.


Кои са добрите и кои лошите?

Най-общо казано съществуват два типа бактерии – едните са „добри“, а другите „лоши“.

Бактериите, които наричаме добри ни помагат при храносмилането и ни защитават от лошите бактерии, които могат да ни разболеят или дори да ни убият. Добрите бактерии живеят в нашата храносмилателна система, по кожата ни, в устата ни. Те действат като естествена защита на организма и осигуряват необходимия баланс в тялото на човек. Пробиотиците са част от онези полезни бактерии, за които все още знаем малко, но които са ни нужни, за да се чувстваме в добра физическа форма. В стремежа си да водят хармоничен живот и да се чувстват жизнени и с добър тонус все повече хора днес им обръщат внимание.  

Лошите бактерии могат да навлязат в тялото ни чрез развалена храна, рани или замърсяване на околната среда. Те атакуват организма и причиняват редица здравословни проблеми.


Храненето

Лошите хранителни навици, както и ред медицински лечения могат да допринесат за настъпването на хаос в стомашно-чревния тракт, като водят до разрушаването на добрите бактерии и спомагат за размножаването на вредните бактерии. Когато съотношението на добрите към лошите бактерии бъде намалено, се появяват здравословни проблеми като: газове, подуване, запек, чревно натравяне и слабо разграждане на хранителните вещества.
Въпреки че полезните за нас бактерии естествено достигат до храносмилателната ни система, има фактори, които препятстват или помагат за тяхното съществуване. Подходящата здравословна диета трябва да включва добри бактерии (пробиотици). Един от сигурните начини да наклоните баланса в храносмилателната си система във ваша полза е да ядете повече храни, в които има живи бактерии. За съжаление, голяма част от храните са стерилизирани, като по този начин голяма част от полезните бактерии са премахнати. Едни от малкото храни, които съдържат живи бактерии са киселото мляко, туршиите, кваса.

Храните, които трябва да избягваме, защото "лошите" бактерии ги предпочитат, са преработените и висококалорични храни. Диета, в която има предимно мазнини и липсват фибри, вреди не само на фигурата ни, но и на чревната ни микрофлора.